Древните тайни на Малта

Разхождайки се по улиците, преминавате през епохи и различни култури – в Малта не ви е необходима машина на времето. Малките, каменисти, изгубени в Средиземно море острови, образуващи архипелага са родина на чудновата етническа, езикова, архитектурна и всякаква друга смесица.

Докато не стигнете до третото хилядолетие преди Христа, откогато са датирани мегалитните храмове в Малта,  едни от най-древните човешки постройки.

В Малтийския фолклор са запазени легенди за раса от великани, които са построили храмовете като места за поклонение. Оттам идва и местното наименование Джгантия, означаващо “Великанска кула”. А мегалитните градежи наистина са великански. Използваните камъни са огромни, като някои от тях достигат височина от 5.2 м и тегло 20 тона. Въпросът как са били повдигани и нареждани един върху друг с наличната неолитна „техника“ не е напълно изяснен.

Според изследователите мегалитните храмове са изградени в няколко фази на строителство – от около 3600 до 2200 г.пр.Хр., а данните за човешко присъствие и дейност на островите Малта и Гозо датират от началото на неолита (около 5-6000 г. пр.Хр.)

Джгантия е мегалитен храмов комплекс от епохата на неолита на остров Гозо и е най-ранният от мегалитните храмове в Малта. Състои се от два гигантски по размери храма.

Формата на храмовете е типична за Малта – във вид на детелина. Те били издигнати преди появата на метални оръдия на труда и колелото.

Подходът към храмовете е терасиран от древните и е с овална форма. Фасадите са обърнати на югоизток и са изградени от т.нар. “ортостати” – обработени каменни блокове, поставени изправени.

В центъра на всеки храм има нещо като своеобразна порта (наричана трилит – от стгр., означава буквално „трикаменен“), съставена от два вертикално изправени камъка, върху които лежи трети. Допълнително конструирани трилити образуват проход, който е павиран с дребни каменни плочи и води към открито пространство, извеждащо посетителите към двойка D-образни камери, обикновено наричани “апсиди”.

На входа на храма може да се види голям каменен блок, издълбан като корито, за който се смята, че може да е бил използван за ритуално умиване, преди влизане в светилището. В петте апсиди са открити различни олтари, като по наличието на животински кости учените правят извода, че там са се извършвали жертвоприношения.

Участъкът, където се намират двата храма, е заобиколен от ограда, състояща се от изправени каменни блокове, някои от които достигат 5,5 м на дължина и тежат до 50 тона.

В околностите на храмовете са открити сферични камъни, за които се предполага, че са били използвани за транспортиране и повдигане на огромните блокове.