Петък е, вървя пеш към офиса както обикновено, спазвайки едно от трите настойчиви предписания на джипито ми (другите две засягат цигарите и алкохола, но мисля, че са от второстепенна важност) и видях на тротоара пред краката ми мидичка. Сигурно дете си е играло и я е изпуснало. Нищо особено, но мислите ми се насочиха към морето. Към Средиземно море. Малта? На път!

Пешеходният ми преход до работа е около час и използвах това време пълноценно. Направих си мислено пътешествие до малкия архипелаг насред Средиземно море, изпълнен с природни феномени, архитектура от различни епохи и култури, загадъчни мегалити от дълбока древност, топли и сърдечни хора и хубава кухня, разбира се.

Реших да се разходя във Валета, столицата на Малта. Калдаръмени улички и сгради в стил барок от XVI век. Имаш усещането, че си във Венеция (на много по-ниска цена). Само каналите липсват, но има и плюс – липсва и неприятната миризма от тях:). Вместо това  лицето ти е погалвано от свежия морски бриз. Това се дължи на гениално решение на италианския архитект Франческо Лапарели, разработил по такъв начин планировката на улиците, че морският вятър прониква свободно навсякъде във града и създава ефекта на мощен природен климатик. Говорим за XVI век. По-точно, 28 март 1566 г., когато Великият магистър лично поставил първия камък на новата столица.

Към Валета има страхотна гледка откъм морето – среща се на всяка втора картичка. Градът е разположен на скалист полуостров на североизточното крайбрежие на остров Малта, между двата залива Марсамшет и Гранд Харбър. Улиците на града се катерят по склоновете на планината Скиберас.

Влизам през Градските врати, известни сред малтийците с две имена – Путирял и Биб-ел-Белт. Те са част от Световното наследство на ЮНЕСКО и има защо – внушителни са и вдъхват усещане за древност и мощ. Иначе градът, който е строен от рицарите като крепост, има общо четири градски порти. Тръгвам по главната улица на града – Улицата на Републиката – описвана, между другото и от Жул Верн в един от романите му. Красивите сгради нямат край, навред подминавам малки магазинчета, пълни с всякакви джунджурии, кафенета те изкушават с арабски и средиземноморски сладкиши. Паветата по „Иван Асен II“ са почти същите като по калдаръмените улички на Валета, е нашите са по-големички и на места имитират морски вълни. Морето в Малта.

Сутрин е особено прозрачно, все едно небето е слязло да си наплиска очите. А вечер, погледнато от крепостта на Свети Елм, на върха на Валета, изглежда наситено синьо, все едно гледате продукция на Парамаунт пикчърс. Минавам покрай малко, приятно заведение (има ги и в София) и ме лъхва аромат на прясно изпечено и приготвено кафе. Бих го изпил с удоволствие на Площада на Свободата в Малта, седнал удобно срещу Палацо Ферерия, един от най-красивите дворци в цяла Европа, в класически италиански стил. А защо и да не си побъбря с келнера на английски. В Малта всички говорят английски, което е една от причините тук да е много популярен езиковият туризъм. Езиковите ваканции събират през лятото деца и младежи от цял свят, а есента е предпочитан сезон от по-възрастните – времето не е толкова горещо,  но си е направо лято в сравнение с Европа, а и водата става за къпане – стои си на 24°.

Малко по-нататък е Кралската опера, следва сградата Оберж дьо Прованс, построена от рицарите на Ордена на хоспиталиерите през 1574 г. Сега в нея се помещава Националният археологически музей на Малта, по коридорите не дрънкат доспехи, закачени са във витрините. А между другото, градинката зад нашия дворец е едно от най-красивите места в София. Обичам да минавам оттам. Във Валета пък дворците нямат край – на Дворцовия площад се намира дворецът на Великия магистър, завършен през 1580 г. Днес тук е резиденцията на президента и парламента, но част от залите са открити са посещение на туристи. Наближавам офиса и насочвам мислите си към поредния работен ден. А защо пък всъщност да не прескоча до Малта през ноември? За една седмица ми стига. Може и жената да взема:).