Писма от Малта

Няколко дни след интервюто, което взехме от Тали за лятната ѝ езикова ваканция в Малта преди години, тя ни се обади, за да ни каже, че е открила интересен архив при майка си – писмата, които е пращала до България по време на лагера. Естествено, проявихме интерес и след като ги прегледахме, решихме да ги предложим на вашето внимание. Неподправеният стил и език на Тали в небрежно списваните ѝ писъмца ни направиха нейни фенове, надяваме се да се харесат и на вас.

ПЪРВО ПИСМО

Запознанство с Макс и хобз-биз-зей

Здравей, мамче,

Вече съм втори ден в Малта и седнах да ти опиша първите си впечатления, както настоятелно искаше ТИ. Почвам по хронология. Средиземно море е прекрасно от самолет, предполагам, стига да не седиш на третата седалка от прозореца, като мен. Все пак успях да проточа врат 2-3 пъти при кацането и да мерна нещо синьо и нещо кафеникаво – море и земя с други думи. Летището си е летище. Със самолети. Посрещна ни Карл, не е Чарли, както си мислехме, Карл. Защо е Карл? Както и да е, заля ни с водопад от приветствия, ахкания и охкания и ни подкараха към микробуса като патенца – той отпред, госпожата от Училища ЕВРОПА – отзад.

Прескачам пътуването и настаняването – всичко е наред, само дето всички местни се държат като в италиански филм – леличките подскачат около нас като квачки, не спират да говорят на висок глас, ту на английски, ту на странния им местен език, да ахкат и охкат и да ни пъхат някакви местни сладки и соленки в устите, да не сме били припаднели от глад. Все тая. Щом госпожата и местните ни изпуснаха от поглед, с Мика се изшмулихме навън. А, с Мика се запознахме още в самолета и май си допадаме все повече. Тя е от Добрич. Та какво да ти кажа, първото ми впечатление – горещо е, ако излезеш на открито, но по тесните им улички има сянка. Доста цветя, тук там по някое зелено дърво, ама какви са не мога да ти кажа, странни са във всеки случай. Тръгнахме с Мика надолу по уличката, като се опитвахме да запомним накъде вървим, щото не се сетих да събера една шепа камъчета – да хвърлям по пътя. Шегичка, мамчеJ. Искахме да видим морето отнякъде и предположихме, че тъй като сме на остров, накъдето и да вървим, все ще стигнем в един момент до брега. Пак шегичка. Не сме се отдалечавали много сами, защото знаехме, че ще вдигнат целия остров по тревога да ни търсят.

На втората пряка видяхме нещо като количка за хот-дог и огладняхме. Миришеше наистина хубаво, ама не на хот-дог, а по-скоро на пица или спагети – нещо като доматен сос с чесън и ригън. До количката стояха две момчета, едното – русо, недотам лошо, дъвчеше усилено някакъв сандвич.

– Какво ли яде тоя, как мислиш, попитах Мика. Русия ни хвърли един поглед и избуча нещо с пълна уста, което ни прозвуча като хобзбизе.

– Мика, това сигурно е Добър ден на малтийски, да му отговорим ли?

– Хобз-биз-зей! – натърти отново Русия, като преглътна хапката.

– Добре, де, хобз незнамсикво и на теб, махнах с ръка аз. И изведнъж стана чудо.

– Не, проговори момчето на чист български, така се казва сандвичът, нали това питахте. Насметохме се, естествено, но бързо се съвзехме, Макс, така се казваше „малтийчето“, се оказа, че е от Плевен и пристигнал тук предния ден – сам при това, виждаш ли, а е колкото нас! Почна да ни се прави, че вече знае всичко и важно ни обясни откъде може да видим морето – една пряка по-надолу. А тоя хобз-биз-зей се оказа много вкусен – хлебче със зехтин, доматена паста, чесън, риба тон, домати, каперси и още нещо. Айде, стига за днес, поздрави на тати, утре пак ще ти пиша.

Тали, Малта, Gateway School of English

Това е вариант на хобз-биз-зей. Както виждате, може да има и маслинки и бобена салата, вариантите са различни. Понякога слагат спихната салата, от миналия ден, внимавайте!